изну́двам

(кого) Принуждавам чрез заплахи.

Изнудвам да си признае.
Изнудвам я за пари.
изнудване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изнудвам изнудваме
второ лице изнудваш изнудвате
трето лице изнудва изнудват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изнудвах изнудвахме
второ лице изнудва изнудвахте
трето лице изнудва изнудваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изнудвах изнудвахме
второ лице изнудваше изнудвахте
трето лице изнудваше изнудваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изнудвай изнудвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнудвал изнудвала изнудвало изнудвали
членувана изнудвалия изнудвалата изнудвалото изнудвалите
с пълен член изнудвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнудвал изнудвала изнудвало изнудвали
членувана изнудвалия изнудвалата изнудвалото изнудвалите
с пълен член изнудвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнудван изнудвана изнудвано изнудвани
членувана изнудвания изнудваната изнудваното изнудваните
с пълен член изнудваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнудващ изнудваща изнудващо изнудващи
членувана изнудващия изнудващата изнудващото изнудващите
с пълен член изнудващият — — —
Деепричастие
изнудвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-нуд-вам
  • форми изну́дваш, несв. и изну́дя, св.
Източник