крада́

1. (какво) Тайно присвоявам нещо чуждо.

Крада пари.
Крада скъпоценности.
Крада картини.

2. (остаряло, кого) Отвличам мома, с нейно или без нейно съгласие, за да се оженя за нея.

3. За идеи, възгледи, теория — присвоявам и представям за свои.

Крада открития във физиката.
краден — прилагателно име
крадене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице крада крадем
второ лице крадеш крадете
трето лице краде крадат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице крадох крадохме
второ лице краде крадохте
трето лице краде крадоха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице крадях крадяхме
второ лице крадеше крадяхте
трето лице крадеше крадяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кради крадете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана крал крала крало крали
членувана кралия кралата кралото кралите
с пълен член кралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана крадял крадяла крадяло крадели
членувана крадялия крадялата крадялото краделите
с пълен член крадялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана краден крадена крадено крадени
членувана крадения крадената краденото крадените
с пълен член краденият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана крадящ крадяща крадящо крадящи
членувана крадящия крадящата крадящото крадящите
с пълен член крадящият — — —
Деепричастие
крадейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кра-да
  • форми краде́ш, мин. св. кра́дох, мин. прич. крал, несв.
Източник