прилъ́гвам

(кого, какво) С лъжи и хитрост карам да дойде при мен; примамвам.

Прилъгах овцата да влезе в кошарата.
Прилъгах детето.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прилъгвам прилъгваме
второ лице прилъгваш прилъгвате
трето лице прилъгва прилъгват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прилъгвах прилъгвахме
второ лице прилъгва прилъгвахте
трето лице прилъгва прилъгваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прилъгвах прилъгвахме
второ лице прилъгваше прилъгвахте
трето лице прилъгваше прилъгваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прилъгвай прилъгвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилъгвал прилъгвала прилъгвало прилъгвали
членувана прилъгвалия прилъгвалата прилъгвалото прилъгвалите
с пълен член прилъгвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилъгвал прилъгвала прилъгвало прилъгвали
членувана прилъгвалия прилъгвалата прилъгвалото прилъгвалите
с пълен член прилъгвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилъгван прилъгвана прилъгвано прилъгвани
членувана прилъгвания прилъгваната прилъгваното прилъгваните
с пълен член прилъгваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилъгващ прилъгваща прилъгващо прилъгващи
членувана прилъгващия прилъгващата прилъгващото прилъгващите
с пълен член прилъгващият — — —
Деепричастие
прилъгвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-лъг-вам
  • форми прилъгваш, несв. и прилъжа, св.
Източник