прите́глям

1. (какво) Тегля нещо, за да го приближа към друго.

Притеглям чинията към себе си.

2. (какво) Привличам.

Притеглям тела.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притеглям притегляме
второ лице притегляш притегляте
трето лице притегля притеглят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притеглях притегляхме
второ лице притегля притегляхте
трето лице притегля притегляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притеглях притегляхме
второ лице притегляше притегляхте
трето лице притегляше притегляха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притегляй притегляйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притеглял притегляла притегляло притегляли
членувана притеглялия притеглялата притеглялото притеглялите
с пълен член притеглялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притеглял притегляла притегляло притегляли
членувана притеглялия притеглялата притеглялото притеглялите
с пълен член притеглялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притеглян притегляна притегляно притегляни
членувана притегляния притегляната притегляното притегляните
с пълен член притегляният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притеглящ притегляща притеглящо притеглящи
членувана притеглящия притеглящата притеглящото притеглящите
с пълен член притеглящият — — —
Деепричастие
притегляйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-тег-лям
  • форми притегляш, несв. и притегля, св.
Източник