вла́ча

1. (кого какво) Тегля, мъкна след себе си.

Колата го влачила десетина метра.

2. (кого какво) Нося едва-едва, мъкна с труд.

Спомни си как влачеше камъните за оградата.

3. (разговорно, пренебрежително, какво кого, на кого) Водя със себе си, натрапвам; домъквам.

Почна да ми влачиш всякакви хора.

4. (какво) За вода — нося със себе си, отнасям.

5. (разговорно, какво) Протакам, забавям.

Влачите моя въпрос вече половин година.

6. (какво) Обработвам, разчепквам на дарак.

Ходихме да влачим вълната.

*volčiti праславянски влачити през старобългарски вла́ча

влачене — съществително име С влачене.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице влача влачим
второ лице влачиш влачите
трето лице влачи влачат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице влачих влачихме
второ лице влачи влачихте
трето лице влачи влачиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице влачех влачехме
второ лице влачеше влачехте
трето лице влачеше влачеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
влачи влачете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана влачил влачила влачило влачили
членувана влачилия влачилата влачилото влачилите
с пълен член влачилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана влачел влачела влачело влачели
членувана влачелия влачелата влачелото влачелите
с пълен член влачелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана влачен влачена влачено влачени
членувана влачения влачената влаченото влачените
с пълен член влаченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана влачещ влачеща влачещо влачещи
членувана влачещия влачещата влачещото влачещите
с пълен член влачещият — — —
Деепричастие
влачейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне вла-ча
  • форми вла́чиш, мин. св. вла́чих и влачи́х, мин. прич. вла́чил и влачи́л, несв.
Източници
влача се

1. Пълзя или ходя бавно, с мъка, с усилие.

Влачил съм се по корем, толкова бях закъсал.
Едва се влачеха от изтощение.

2. (разговорно, пренебрежително) Ходя с някого, след някого или при някого.

Все заедно се влачат.
Не мога да се отърва от него, непрекъснато се влачи с мене.
Като почнаха да ми се влачат, ужас!

3. (преносно, разговорно) Изоставам, закъснявам, бавя се.

Докога ще се влачиш с това твое учение, другите завършиха и забравиха.
  • възвратен глагол