Източник
-
мъ́кна -
1. (какво) Влача, тътря.
-
2. Нося с усилие.
Мъкна куфара си.
-
3. (кого) Водя със себе си без нужда.
Мъкна на гърба си
Върша работата на друг, който е негоден.
Мъкна се в опашката
Изоставам, не напредвам.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | мъкна | мъкнем |
| второ лице | мъкнеш | мъкнете |
| трето лице | мъкне | мъкнат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | мъкнах | мъкнахме |
| второ лице | мъкна | мъкнахте |
| трето лице | мъкна | мъкнаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | мъкнех | мъкнехме |
| второ лице | мъкнеше | мъкнехте |
| трето лице | мъкнеше | мъкнеха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| мъкни | мъкнете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | мъкнал | мъкнала | мъкнало | мъкнали |
| членувана | мъкналия | мъкналата | мъкналото | мъкналите |
| с пълен член | мъкналият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | мъкнел | мъкнела | мъкнело | мъкнели |
| членувана | мъкнелия | мъкнелата | мъкнелото | мъкнелите |
| с пълен член | мъкнелият | — | — | — |
Минало страдателно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | мъкнат | мъкната | мъкнато | мъкнати |
| членувана | мъкнатия | мъкнатата | мъкнатото | мъкнатите |
| с пълен член | мъкнатият | — | — | — |