тъ́тря

1. (какво) Влача с усилие, мъкна.

2. (кого) Водя със себе си без нужда.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице тътря тътрим
второ лице тътриш тътрите
трето лице тътри тътрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице тътрих тътрихме
второ лице тътри тътрихте
трето лице тътри тътриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице тътрех тътрехме
второ лице тътреше тътрехте
трето лице тътреше тътреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
тътри тътрете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тътрил тътрила тътрило тътрили
членувана тътрилия тътрилата тътрилото тътрилите
с пълен член тътрилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тътрел тътрела тътрело тътрели
членувана тътрелия тътрелата тътрелото тътрелите
с пълен член тътрелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тътрен тътрена тътрено тътрени
членувана тътрения тътрената тътреното тътрените
с пълен член тътреният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана тътрещ тътреща тътрещо тътрещи
членувана тътрещия тътрещата тътрещото тътрещите
с пълен член тътрещият — — —
Деепричастие
тътрейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тът-ря
  • форми тъ́треш и тъ́триш, мин. св. тъ́трах и тъ́трих, мин. прич. тъ́трал и тъ́трил, несв.
Източник
тътря се

1. Вървя бавно, влача се.

2. (преносно) Ходя често някъде, без да съм желан или необходим; мъкна се.

  • възвратен глагол