примъ́квам

(какво) Мъкна, влача нещо, като го приближавам до друго нещо; привличам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице примъквам примъкваме
второ лице примъкваш примъквате
трето лице примъква примъкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице примъквах примъквахме
второ лице примъква примъквахте
трето лице примъква примъкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице примъквах примъквахме
второ лице примъкваше примъквахте
трето лице примъкваше примъкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
примъквай примъквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана примъквал примъквала примъквало примъквали
членувана примъквалия примъквалата примъквалото примъквалите
с пълен член примъквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана примъквал примъквала примъквало примъквали
членувана примъквалия примъквалата примъквалото примъквалите
с пълен член примъквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана примъкван примъквана примъквано примъквани
членувана примъквания примъкваната примъкваното примъкваните
с пълен член примъкваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана примъкващ примъкваща примъкващо примъкващи
членувана примъкващия примъкващата примъкващото примъкващите
с пълен член примъкващият — — —
Деепричастие
примъквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-мък-вам
  • форми примъкваш, несв. и примъкна, св.
Източник
примъквам се

1. Идвам по-близо, посредством мъкнене, влачене, за да не ме усетят.

2. Присъединявам се тихомълком.

  • възвратен глагол
  • форми примъкна се