во́зя

(кого, какво) Придвижвам с превозно средство.

Отименен глагол от старобълг. возъ „талига“ (Супр.), сродна с латв. vazāt „водя“, гот. wagjan „движа“, старогр. ὀχέω „нося“ (*uog^h-), с друга отгласна степен (*ueg^h-) е старобълг. везѫ, вести κομίζειν „возя“ (Супр.), лит. vežu, vežti „возя“, староинд. váhati „вози“, авест. vazaiti „той яха“, старогр. памфил. εχέτω „длъжен е да донесе“, лат. vehō „возя“, гот. gawigan „движа, бутам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице возя возим
второ лице возиш возите
трето лице вози возят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице возих возихме
второ лице вози возихте
трето лице вози возиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице возех возехме
второ лице возеше возехте
трето лице возеше возеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вози возете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана возил возила возило возили
членувана возилия возилата возилото возилите
с пълен член возилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана возел возела возело возели
членувана возелия возелата возелото возелите
с пълен член возелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана возен возена возено возени
членувана возения возената возеното возените
с пълен член возеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана возещ возеща возещо возещи
членувана возещия возещата возещото возещите
с пълен член возещият — — —
Деепричастие
возейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне во-зя
  • форми во́зиш, мин. св. во́зих и вози́х, мин. прич. во́зил и вози́л, несв.
Източници
возя се

Седя в превозно средство, което се движи.

Обичам да се возя на кораб.
Возил ли си се на файтон?
  • възвратен глагол