придви́жвам

1. (какво) Движа в определена посока, към определена цел.

Придвижих масичката напред.

2. (какво, преносно) Препращам за решаване в друга инстанция; поставям на обсъждане за решение.

Придвижихте ли моя въпрос.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице придвижвам придвижваме
второ лице придвижваш придвижвате
трето лице придвижва придвижват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице придвижвах придвижвахме
второ лице придвижва придвижвахте
трето лице придвижва придвижваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице придвижвах придвижвахме
второ лице придвижваше придвижвахте
трето лице придвижваше придвижваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
придвижвай придвижвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана придвижвал придвижвала придвижвало придвижвали
членувана придвижвалия придвижвалата придвижвалото придвижвалите
с пълен член придвижвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана придвижвал придвижвала придвижвало придвижвали
членувана придвижвалия придвижвалата придвижвалото придвижвалите
с пълен член придвижвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана придвижван придвижвана придвижвано придвижвани
членувана придвижвания придвижваната придвижваното придвижваните
с пълен член придвижваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана придвижващ придвижваща придвижващо придвижващи
членувана придвижващия придвижващата придвижващото придвижващите
с пълен член придвижващият — — —
Деепричастие
придвижвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прид-виж-вам
  • форми придвижваш, несв. и придвижа, св.
Източник
придвижвам се

Придвижвам себе си.

  • възвратен глагол
  • форми придвижа се