зака́рвам

1. (какво) Завеждам животни, като ги направлявам; откарвам.

2. (кого какво) Карам до определено място с превозно средство.

Закарах доматите на пазара.

3. (кого) Завеждам принудително някъде.

Закараха го в полицията.

4. Започвам да карам.

Закара кола на двайсет години.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице закарвам закарваме
второ лице закарваш закарвате
трето лице закарва закарват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице закарвах закарвахме
второ лице закарва закарвахте
трето лице закарва закарваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице закарвах закарвахме
второ лице закарваше закарвахте
трето лице закарваше закарваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
закарвай закарвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закарвал закарвала закарвало закарвали
членувана закарвалия закарвалата закарвалото закарвалите
с пълен член закарвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закарвал закарвала закарвало закарвали
членувана закарвалия закарвалата закарвалото закарвалите
с пълен член закарвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закарван закарвана закарвано закарвани
членувана закарвания закарваната закарваното закарваните
с пълен член закарваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закарващ закарваща закарващо закарващи
членувана закарващия закарващата закарващото закарващите
с пълен член закарващият — — —
Деепричастие
закарвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-кар-вам
  • форми зака́рваш, несв. и зака́рам, св.
Източник