бла́зня

1. (кого) Силно привличам, изкушавам.

Блазнеше ме мисълта да я напусна веднъж завинаги.

2. (кого) Съблазнявам.

блазнити старобългарски бла́зня

старобълг. блазнити, блажнѭ „мамя, изкушавам, възмущавам се“ (Зогр., Мар., Асем., Син. тр., Супр.), производен на блазна „грешка“ (Супр.), блазнъ „съблазън, изкушение“ (Син. тр., Супр.), срв. рус., укр. блазень, пол. błazen, чеш. blázn, blázen, г.-луж. błazn, д.-луж. błazan „глупак, шут“. По всяка вероятност старо ИЕ причастие *blaz-nъ „ударен“, срв. лат. flagrum „бич“, flāgitō „бичувам“, старосканд. blak „удар“, blekkja „удрям“, от ИЕ *bhleg^-/*bhlog^-. За значението „грешка“, срв. рус. ошибка от шибать „шибам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице блазня блазним
второ лице блазниш блазните
трето лице блазни блазнят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице блазних блазнихме
второ лице блазни блазнихте
трето лице блазни блазниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице блазнех блазнехме
второ лице блазнеше блазнехте
трето лице блазнеше блазнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
блазни блазнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана блазнил блазнила блазнило блазнили
членувана блазнилия блазнилата блазнилото блазнилите
с пълен член блазнилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана блазнел блазнела блазнело блазнели
членувана блазнелия блазнелата блазнелото блазнелите
с пълен член блазнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана блазнен блазнена блазнено блазнени
членувана блазнения блазнената блазненото блазнените
с пълен член блазненият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана блазнещ блазнеща блазнещо блазнещи
членувана блазнещия блазнещата блазнещото блазнещите
с пълен член блазнещият — — —
Деепричастие
блазнейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне блаз-ня
  • форми бла́зниш, мин. св. бла́зних и блазни́х, мин. прич. бла́знил и блазни́л, несв.
Източници
блазня се

(от какво) Имам надежда, надявам се, изкушавам се.

Блазня се от мисълта, че съм направил нещо, за което да ми благодариш.
  • възвратен глагол