наръ́гвам

1. (кого, какво) Пробождам, намушквам.

Наръга го с ножа си.

2. (кого, какво, разговорно) Натиквам, набутвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наръгвам наръгваме
второ лице наръгваш наръгвате
трето лице наръгва наръгват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наръгвах наръгвахме
второ лице наръгва наръгвахте
трето лице наръгва наръгваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наръгвах наръгвахме
второ лице наръгваше наръгвахте
трето лице наръгваше наръгваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наръгвай наръгвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наръгвал наръгвала наръгвало наръгвали
членувана наръгвалия наръгвалата наръгвалото наръгвалите
с пълен член наръгвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наръгвал наръгвала наръгвало наръгвали
членувана наръгвалия наръгвалата наръгвалото наръгвалите
с пълен член наръгвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наръгван наръгвана наръгвано наръгвани
членувана наръгвания наръгваната наръгваното наръгваните
с пълен член наръгваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наръгващ наръгваща наръгващо наръгващи
членувана наръгващия наръгващата наръгващото наръгващите
с пълен член наръгващият — — —
Деепричастие
наръгвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ръг-вам
  • форми наръ́гваш, несв. и наръ́гам, св.
Източник