ръ́чкам

(кого, какво, разговорно) Ръгам, мушкам, бода.

Ръчкам огъня.
Ръчкам го да се събуди.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ръчкам ръчкаме
второ лице ръчкаш ръчкате
трето лице ръчка ръчкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице ръчках ръчкахме
второ лице ръчка ръчкахте
трето лице ръчка ръчкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице ръчках ръчкахме
второ лице ръчкаше ръчкахте
трето лице ръчкаше ръчкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ръчкай ръчкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръчкал ръчкала ръчкало ръчкали
членувана ръчкалия ръчкалата ръчкалото ръчкалите
с пълен член ръчкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръчкал ръчкала ръчкало ръчкали
членувана ръчкалия ръчкалата ръчкалото ръчкалите
с пълен член ръчкалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръчкан ръчкана ръчкано ръчкани
членувана ръчкания ръчканата ръчканото ръчканите
с пълен член ръчканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана ръчкащ ръчкаща ръчкащо ръчкащи
членувана ръчкащия ръчкащата ръчкащото ръчкащите
с пълен член ръчкащият — — —
Деепричастие
ръчкайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ръч-кам
  • форми ръчкаш, несв.
Източник