проби́вам

1. (какво) Правя дупка, отвор в нещо.

Пробивам врата.

2. За нещо, пълно с гной — изтича му гнойта.

Циреят проби.

3. (какво) Правя пробив.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пробивам пробиваме
второ лице пробиваш пробивате
трето лице пробива пробиват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пробивах пробивахме
второ лице пробива пробивахте
трето лице пробива пробиваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пробивах пробивахме
второ лице пробиваше пробивахте
трето лице пробиваше пробиваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пробивай пробивайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пробивал пробивала пробивало пробивали
членувана пробивалия пробивалата пробивалото пробивалите
с пълен член пробивалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пробивал пробивала пробивало пробивали
членувана пробивалия пробивалата пробивалото пробивалите
с пълен член пробивалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пробиван пробивана пробивано пробивани
членувана пробивания пробиваната пробиваното пробиваните
с пълен член пробиваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пробиващ пробиваща пробиващо пробиващи
членувана пробиващия пробиващата пробиващото пробиващите
с пълен член пробиващият — — —
Деепричастие
пробивайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-би-вам
  • форми пробиваш, несв. и пробия, св.
Източник