наду́пчвам

(какво) Правя много дупки в нещо; пробивам, промушвам на много места.

Червеят беше надупчил ябълката.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надупчвам надупчваме
второ лице надупчваш надупчвате
трето лице надупчва надупчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надупчвах надупчвахме
второ лице надупчва надупчвахте
трето лице надупчва надупчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надупчвах надупчвахме
второ лице надупчваше надупчвахте
трето лице надупчваше надупчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надупчвай надупчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надупчвал надупчвала надупчвало надупчвали
членувана надупчвалия надупчвалата надупчвалото надупчвалите
с пълен член надупчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надупчвал надупчвала надупчвало надупчвали
членувана надупчвалия надупчвалата надупчвалото надупчвалите
с пълен член надупчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надупчван надупчвана надупчвано надупчвани
членувана надупчвания надупчваната надупчваното надупчваните
с пълен член надупчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надупчващ надупчваща надупчващо надупчващи
членувана надупчващия надупчващата надупчващото надупчващите
с пълен член надупчващият — — —
Деепричастие
надупчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-дуп-ч-вам
  • форми наду́пчваш, несв. и наду́пча, св.
Източник