издъ́нвам

1. (какво) Премахвам дъното.

Издъних кошницата с тежкия багаж.

2. (какво) Изкъртвам с удар врата или прозорец.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издънвам издънваме
второ лице издънваш издънвате
трето лице издънва издънват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издънвах издънвахме
второ лице издънва издънвахте
трето лице издънва издънваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издънвах издънвахме
второ лице издънваше издънвахте
трето лице издънваше издънваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издънвай издънвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издънвал издънвала издънвало издънвали
членувана издънвалия издънвалата издънвалото издънвалите
с пълен член издънвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издънвал издънвала издънвало издънвали
членувана издънвалия издънвалата издънвалото издънвалите
с пълен член издънвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издънван издънвана издънвано издънвани
членувана издънвания издънваната издънваното издънваните
с пълен член издънваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издънващ издънваща издънващо издънващи
членувана издънващия издънващата издънващото издънващите
с пълен член издънващият — — —
Деепричастие
издънвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-дън-вам
  • форми издъ́нваш, несв. и издъ́ня, св.
Източник
издънвам се

1. Оставам без дъно.

Кацата беше стара и се издъни.

2. (преносно, разговорно) Излагам се, компрометирам се, провалям се в нещо.

Издъних се на изпита по математика.
  • възвратен глагол
  • форми издъня се