1.

мъ́тя

1. (какво) Правя да стане мътен.

Мътя виното.

2. (какво, преносно) Раздвижвам, обърквам, вълнувам.

Мътя умовете на хората.

мѫтити старобългарски мъ́тя

старобълг. мѫтити, мѫштѫ (Супр.), сравнява се със староинд. manthayati, авест. mant- „тресе“, още лит. menčiu, męsti „бъркам“, mentis „лопатка за бъркане“, староисл. mondull „прът“.

Мътя водата

(на кого) Създавам пречки, действам във вреда на някого.

Мътя водата

Създавам бъркотия, размирици.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице мътя мътим
второ лице мътиш мътите
трето лице мъти мътят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице мътих мътихме
второ лице мъти мътихте
трето лице мъти мътиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице мътех мътехме
второ лице мътеше мътехте
трето лице мътеше мътеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мъти мътете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мътил мътила мътило мътили
членувана мътилия мътилата мътилото мътилите
с пълен член мътилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мътел мътела мътело мътели
членувана мътелия мътелата мътелото мътелите
с пълен член мътелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мътен мътена мътено мътени
членувана мътения мътената мътеното мътените
с пълен член мътеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мътещ мътеща мътещо мътещи
членувана мътещия мътещата мътещото мътещите
с пълен член мътещият — — —
Деепричастие
мътейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне мъ-тя
  • форми мъ́тиш, мин. св. мъ́тих и мъти́х, мин. прич. мъ́тил и мъти́л, несв.
Източници

2.

мъ́тя

1. За птица — лежа на яйцата си, за да се измътят пиленца.

2. (преносно, разговорно) Кроя нещо, правя нещо, чийто край не е ясен.

*mǫtiti праславянски мъ́тя

Развито по значение от „мътя“ (правя мътен).

Мъти се нещо

Нещо става, но не се знае какво.

Не мътя пилета (с някого)

Не живея добре с някого.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице мътя мътим
второ лице мътиш мътите
трето лице мъти мътят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице мътих мътихме
второ лице мъти мътихте
трето лице мъти мътиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице мътех мътехме
второ лице мътеше мътехте
трето лице мътеше мътеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мъти мътете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мътил мътила мътило мътили
членувана мътилия мътилата мътилото мътилите
с пълен член мътилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мътел мътела мътело мътели
членувана мътелия мътелата мътелото мътелите
с пълен член мътелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мътен мътена мътено мътени
членувана мътения мътената мътеното мътените
с пълен член мътеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мътещ мътеща мътещо мътещи
членувана мътещия мътещата мътещото мътещите
с пълен член мътещият — — —
Деепричастие
мътейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми мъ́тиш, мин. св. мъ́тих и мъти́х, мин. прич. мъ́тил и мъти́л, несв.
Източници