наду́вам

1. (какво) Пълня с въздух нещо.

Надувам балони.

2. (какво) Разпъвам, опъвам.

Вятърът наду платната.

3. (какво) Духам в някакъв инструмент, за да свиря.

Надух кавала.

4. (какво, преносно) Преувеличавам.

Надух гайдата

Заплаках.

Надувам главата (на някого)

С постоянно говорене причинявам главоболие на някого.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице надувам надуваме
второ лице надуваш надувате
трето лице надува надуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице надувах надувахме
второ лице надува надувахте
трето лице надува надуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице надувах надувахме
второ лице надуваше надувахте
трето лице надуваше надуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
надувай надувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надувал надувала надувало надували
членувана надувалия надувалата надувалото надувалите
с пълен член надувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надувал надувала надувало надували
членувана надувалия надувалата надувалото надувалите
с пълен член надувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надуван надувана надувано надувани
членувана надувания надуваната надуваното надуваните
с пълен член надуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана надуващ надуваща надуващо надуващи
членувана надуващия надуващата надуващото надуващите
с пълен член надуващият — — —
Деепричастие
надувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ду-вам
  • форми наду́ваш, несв. и наду́я, св.
Източник
надувам се

1. Изпълвам се с въздух.

2. Гордея се, големея се.

3. (разговорно) Сърдя се, плача.

4. Подувам се, възпалявам се.

  • възвратен глагол
  • форми надуя се