изхвърча́вам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изхвърчавам изхвърчаваме
второ лице изхвърчаваш изхвърчавате
трето лице изхвърчава изхвърчават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изхвърчавах изхвърчавахме
второ лице изхвърчава изхвърчавахте
трето лице изхвърчава изхвърчаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изхвърчавах изхвърчавахме
второ лице изхвърчаваше изхвърчавахте
трето лице изхвърчаваше изхвърчаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изхвърчавай изхвърчавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изхвърчавал изхвърчавала изхвърчавало изхвърчавали
членувана изхвърчавалия изхвърчавалата изхвърчавалото изхвърчавалите
с пълен член изхвърчавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изхвърчавал изхвърчавала изхвърчавало изхвърчавали
членувана изхвърчавалия изхвърчавалата изхвърчавалото изхвърчавалите
с пълен член изхвърчавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изхвърчаващ изхвърчаваща изхвърчаващо изхвърчаващи
членувана изхвърчаващия изхвърчаващата изхвърчаващото изхвърчаващите
с пълен член изхвърчаващият — — —
Деепричастие
изхвърчавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-х-вър-ча-вам
Източник