изду́хвам

1. (какво) С духане отстранявам, премахвам от някъде.

Вятърът издуха снежинките от пътя.
Издухах праха от книгите.

2. (какво) С духане изкарвам от устата си.

Издуха дима от устата си.

3. (какво) Издухвам силно въздух през носа си, за да го почистя; изсеквам го.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издухвам издухваме
второ лице издухваш издухвате
трето лице издухва издухват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издухвах издухвахме
второ лице издухва издухвахте
трето лице издухва издухваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издухвах издухвахме
второ лице издухваше издухвахте
трето лице издухваше издухваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издухвай издухвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издухвал издухвала издухвало издухвали
членувана издухвалия издухвалата издухвалото издухвалите
с пълен член издухвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издухвал издухвала издухвало издухвали
членувана издухвалия издухвалата издухвалото издухвалите
с пълен член издухвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издухван издухвана издухвано издухвани
членувана издухвания издухваната издухваното издухваните
с пълен член издухваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издухващ издухваща издухващо издухващи
членувана издухващия издухващата издухващото издухващите
с пълен член издухващият — — —
Деепричастие
издухвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-дух-вам
  • форми изду́хваш, несв. и изду́хам, св.
Източник
издухвам се

Изсеквам се.

  • възвратен глагол
  • форми издухам се