хвръ́квам

1. Започвам да летя; излитам, политам.

Птичето хвръкна.

2. (преносно) Насочвам се устремено към нещо; политам.

Детето хвръкна към татко си.

3. (преносно) За време — протичам и отминавам много бързо; отлитам.

Годината хвръкна, без да я усетим.

4. (преносно, разговорно) Изчезвам, изгубвам се; преставам да съществувам като такъв, какъвто съм.

За къщата хвръкнаха всичките ни пари.
И къщата хвръкна за дългове.

5. Разрушавам се в резултат на взривяване.

Сградата хвръкна във въздуха.
Хвръква ми умът

Обезумявам от силно чувство.

Хвръква ми умът

Увличам се по нещо или се влюбвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице хвръквам хвръкваме
второ лице хвръкваш хвръквате
трето лице хвръква хвръкват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице хвръквах хвръквахме
второ лице хвръква хвръквахте
трето лице хвръква хвръкваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице хвръквах хвръквахме
второ лице хвръкваше хвръквахте
трето лице хвръкваше хвръкваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
хвръквай хвръквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хвръквал хвръквала хвръквало хвръквали
членувана хвръквалия хвръквалата хвръквалото хвръквалите
с пълен член хвръквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хвръквал хвръквала хвръквало хвръквали
членувана хвръквалия хвръквалата хвръквалото хвръквалите
с пълен член хвръквалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана хвръкващ хвръкваща хвръкващо хвръкващи
членувана хвръкващия хвръкващата хвръкващото хвръкващите
с пълен член хвръкващият — — —
Деепричастие
хвръквайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне хврък-вам
  • форми хвръ́кваш, несв. и хвръ́кна, св.
Източник