аресту́вам

(кого) Поставям под арест; затварям, запирам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице арестувам арестуваме
второ лице арестуваш арестувате
трето лице арестува арестуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице арестувах арестувахме
второ лице арестува арестувахте
трето лице арестува арестуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице арестувах арестувахме
второ лице арестуваше арестувахте
трето лице арестуваше арестуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
арестувай арестувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана арестувал арестувала арестувало арестували
членувана арестувалия арестувалата арестувалото арестувалите
с пълен член арестувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана арестувал арестувала арестувало арестували
членувана арестувалия арестувалата арестувалото арестувалите
с пълен член арестувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана арестуван арестувана арестувано арестувани
членувана арестувания арестуваната арестуваното арестуваните
с пълен член арестуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана арестуващ арестуваща арестуващо арестуващи
членувана арестуващия арестуващата арестуващото арестуващите
с пълен член арестуващият — — —
Деепричастие
арестувайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне арес-ту-вам
  • форми аресту́ваш, несв.
Източник