1.

запи́рам

1. (какво) Започвам да пера.

2. (какво) Пера част от дреха, отделно място.

Ще запера предницата с петното.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запирам запираме
второ лице запираш запирате
трето лице запира запират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запирах запирахме
второ лице запира запирахте
трето лице запира запираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запирах запирахме
второ лице запираше запирахте
трето лице запираше запираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запирай запирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запирал запирала запирало запирали
членувана запиралия запиралата запиралото запиралите
с пълен член запиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запирал запирала запирало запирали
членувана запиралия запиралата запиралото запиралите
с пълен член запиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запиран запирана запирано запирани
членувана запирания запираната запираното запираните
с пълен член запираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запиращ запираща запиращо запиращи
членувана запиращия запиращата запиращото запиращите
с пълен член запиращият — — —
Деепричастие
запирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-пи-рам
  • форми запи́раш, несв. и запера́, св.
Източник

2.

запи́рам

остаряло, диалектно

1. (какво) Затварям врата, като я подпирам, залоствам, заключвам.

2. (кого какво) Затварям, заключвам вътре в помещение и подобни.

Запрях го в стаята да не избяга.

3. (кого) Задържам в арест или вкарвам в затвора.

Запрян е за кражба.

4. За дейност, активност — спирам, имам някакви спънки.

Търговията нещо запря.

5. Спирам движението или действието на някого или нещо; преграждам.

запрян — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запирам запираме
второ лице запираш запирате
трето лице запира запират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запирах запирахме
второ лице запира запирахте
трето лице запира запираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запирах запирахме
второ лице запираше запирахте
трето лице запираше запираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запирай запирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запирал запирала запирало запирали
членувана запиралия запиралата запиралото запиралите
с пълен член запиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запирал запирала запирало запирали
членувана запиралия запиралата запиралото запиралите
с пълен член запиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запиран запирана запирано запирани
членувана запирания запираната запираното запираните
с пълен член запираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запиращ запираща запиращо запиращи
членувана запиращия запиращата запиращото запиращите
с пълен член запиращият — — —
Деепричастие
запирайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми запи́раш, несв. и запра́, св.
Източници
запирам се

1. Запирам себе си.

2. Спирам да ходя, да се движа.

Запри се вече на едно място.
  • възвратен глагол
  • форми запра се