Източник
-
въздъ́ржам -
1. (кого) Преча да действа; задържам, спирам, възпирам.
Едва го въздържах да не скочи и избяга.
-
2. (какво) Възпирам, овладявам от проява свое чувство, емоция; сдържам.
Едва въздържаше радостта си.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | въздържам | въздържаме |
| второ лице | въздържаш | въздържате |
| трето лице | въздържа | въздържат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | въздържах | въздържахме |
| второ лице | въздържа | въздържахте |
| трето лице | въздържа | въздържаха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | въздържах | въздържахме |
| второ лице | въздържаше | въздържахте |
| трето лице | въздържаше | въздържаха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| въздържай | въздържайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | въздържал | въздържала | въздържало | въздържали |
| членувана | въздържалия | въздържалата | въздържалото | въздържалите |
| с пълен член | въздържалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | въздържал | въздържала | въздържало | въздържали |
| членувана | въздържалия | въздържалата | въздържалото | въздържалите |
| с пълен член | въздържалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | въздържащ | въздържаща | въздържащо | въздържащи |
| членувана | въздържащия | въздържащата | въздържащото | въздържащите |
| с пълен член | въздържащият | — | — | — |
Деепричастие
| въздържайки |