въздъ́ржам

1. (кого) Преча да действа; задържам, спирам, възпирам.

Едва го въздържах да не скочи и избяга.

2. (какво) Възпирам, овладявам от проява свое чувство, емоция; сдържам.

Едва въздържаше радостта си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице въздържам въздържаме
второ лице въздържаш въздържате
трето лице въздържа въздържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице въздържах въздържахме
второ лице въздържа въздържахте
трето лице въздържа въздържаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице въздържах въздържахме
второ лице въздържаше въздържахте
трето лице въздържаше въздържаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въздържай въздържайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздържал въздържала въздържало въздържали
членувана въздържалия въздържалата въздържалото въздържалите
с пълен член въздържалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздържал въздържала въздържало въздържали
членувана въздържалия въздържалата въздържалото въздържалите
с пълен член въздържалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана въздържащ въздържаща въздържащо въздържащи
членувана въздържащия въздържащата въздържащото въздържащите
с пълен член въздържащият — — —
Деепричастие
въздържайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-дър-жам
  • форми въздъ́ржаш, несв. и въздържа́, св.
Източник
въздържам се

1. Въздържам себе си.

2. При гласуване — не гласувам нито с да, нито с не.

  • възвратен глагол
  • форми въздържа се