сдъ́ржам

(какво) Не позволявам да се прояви напълно; задържам.

Едва сдържах усмивката си.
Не ме сдържа на едно място

Много се вълнувам от нещо.

Не ме сдържа на едно място

Не мога дълго да върша едно и също.

Сдържам си думата

Изпълнявам обещанието си.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сдържам сдържаме
второ лице сдържаш сдържате
трето лице сдържа сдържат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сдържах сдържахме
второ лице сдържа сдържахте
трето лице сдържа сдържаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сдържах сдържахме
второ лице сдържаше сдържахте
трето лице сдържаше сдържаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сдържай сдържайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдържал сдържала сдържало сдържали
членувана сдържалия сдържалата сдържалото сдържалите
с пълен член сдържалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдържал сдържала сдържало сдържали
членувана сдържалия сдържалата сдържалото сдържалите
с пълен член сдържалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдържан сдържана сдържано сдържани
членувана сдържания сдържаната сдържаното сдържаните
с пълен член сдържаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сдържащ сдържаща сдържащо сдържащи
членувана сдържащия сдържащата сдържащото сдържащите
с пълен член сдържащият — — —
Деепричастие
сдържайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сдър-жам
  • форми сдържаш, несв. и сдържа, св.
Източник
сдържам се

Не проявявам напълно някакво чувство; прикривам се, удържам се.

Едва се сдържах да не го ударя.
  • възвратен глагол
  • форми сдържа се