смиря́вам

(кого) Умирявам, укротявам, обуздавам.

смирен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смирявам смиряваме
второ лице смиряваш смирявате
трето лице смирява смиряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смирявах смирявахме
второ лице смирява смирявахте
трето лице смирява смиряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смирявах смирявахме
второ лице смиряваше смирявахте
трето лице смиряваше смиряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смирявай смирявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смирявал смирявала смирявало смирявали
членувана смирявалия смирявалата смирявалото смирявалите
с пълен член смирявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смирявал смирявала смирявало смирявали
членувана смирявалия смирявалата смирявалото смирявалите
с пълен член смирявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смиряван смирявана смирявано смирявани
членувана смирявания смиряваната смиряваното смиряваните
с пълен член смиряваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смиряващ смиряваща смиряващо смиряващи
членувана смиряващия смиряващата смиряващото смиряващите
с пълен член смиряващият — — —
Деепричастие
смирявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сми-ря-вам
  • форми смиряваш, несв. и смиря, св.
Източник
смирявам се

1. Укротявам се, успокоявам се.

2. Подчинявам се, покорявам се на чужда воля.

  • възвратен глагол
  • форми смиря се