запре́чвам

1. Започвам да преча.

2. (какво) Преграждам път, отвор, врата и подобни; препречвам.

Един голям камион беше запречил пътя.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запречвам запречваме
второ лице запречваш запречвате
трето лице запречва запречват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запречвах запречвахме
второ лице запречва запречвахте
трето лице запречва запречваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запречвах запречвахме
второ лице запречваше запречвахте
трето лице запречваше запречваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запречвай запречвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запречвал запречвала запречвало запречвали
членувана запречвалия запречвалата запречвалото запречвалите
с пълен член запречвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запречвал запречвала запречвало запречвали
членувана запречвалия запречвалата запречвалото запречвалите
с пълен член запречвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запречван запречвана запречвано запречвани
членувана запречвания запречваната запречваното запречваните
с пълен член запречваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запречващ запречваща запречващо запречващи
членувана запречващия запречващата запречващото запречващите
с пълен член запречващият — — —
Деепричастие
запречвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зап-реч-вам
  • форми запре́чваш, несв. и запре́ча, св.
Източник
запречвам се

1. Препречвам се; заклещвам се.

2. (разговорно) Мяркам се, започвам да се появявам.

Към 6 часа по улицата се запречиха хора.
  • възвратен глагол
  • форми запреча се