пресре́щам

(кого) Излизам или вървя срещу някого.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пресрещам пресрещаме
второ лице пресрещаш пресрещате
трето лице пресреща пресрещат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пресрещах пресрещахме
второ лице пресреща пресрещахте
трето лице пресреща пресрещаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пресрещах пресрещахме
второ лице пресрещаше пресрещахте
трето лице пресрещаше пресрещаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пресрещай пресрещайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пресрещал пресрещала пресрещало пресрещали
членувана пресрещалия пресрещалата пресрещалото пресрещалите
с пълен член пресрещалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пресрещал пресрещала пресрещало пресрещали
членувана пресрещалия пресрещалата пресрещалото пресрещалите
с пълен член пресрещалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пресрещан пресрещана пресрещано пресрещани
членувана пресрещания пресрещаната пресрещаното пресрещаните
с пълен член пресрещаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пресрещащ пресрещаща пресрещащо пресрещащи
членувана пресрещащия пресрещащата пресрещащото пресрещащите
с пълен член пресрещащият — — —
Деепричастие
пресрещайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прес-ре-щам
  • форми пресрещаш, несв. и пресрещна, св.
Източник