изпре́чвам

(пред кого, пред какво) Поставям пречка, преграда.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпречвам изпречваме
второ лице изпречваш изпречвате
трето лице изпречва изпречват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпречвах изпречвахме
второ лице изпречва изпречвахте
трето лице изпречва изпречваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпречвах изпречвахме
второ лице изпречваше изпречвахте
трето лице изпречваше изпречваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпречвай изпречвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпречвал изпречвала изпречвало изпречвали
членувана изпречвалия изпречвалата изпречвалото изпречвалите
с пълен член изпречвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпречвал изпречвала изпречвало изпречвали
членувана изпречвалия изпречвалата изпречвалото изпречвалите
с пълен член изпречвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпречван изпречвана изпречвано изпречвани
членувана изпречвания изпречваната изпречваното изпречваните
с пълен член изпречваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпречващ изпречваща изпречващо изпречващи
членувана изпречващия изпречващата изпречващото изпречващите
с пълен член изпречващият — — —
Деепричастие
изпречвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-п-реч-вам
  • форми изпре́чваш, несв. и изпре́ча, св.
Източник
изпречвам се

1. (пред кого/пред какво) Заставам като преграда, препречвам се.

Изпречи се пред него и го спря.

2. (преносно) Ставам спънка за осъществяване на нещо.

Изпречвам се между тях.
Изпречвам се на израстването му.
  • възвратен глагол
  • форми изпреча се