прегра́ждам

1. (какво) Разделям на две посредством преграда.

Преграждам стаята.

2. Поставям пречка, спънка пред нещо.

Преграждам му пътя.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице преграждам преграждаме
второ лице преграждаш преграждате
трето лице прегражда преграждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице преграждах преграждахме
второ лице прегражда преграждахте
трето лице прегражда преграждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице преграждах преграждахме
второ лице преграждаше преграждахте
трето лице преграждаше преграждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
преграждай преграждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преграждал преграждала преграждало преграждали
членувана преграждалия преграждалата преграждалото преграждалите
с пълен член преграждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преграждал преграждала преграждало преграждали
членувана преграждалия преграждалата преграждалото преграждалите
с пълен член преграждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преграждан преграждана преграждано преграждани
членувана преграждания прегражданата прегражданото прегражданите
с пълен член прегражданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана преграждащ преграждаща преграждащо преграждащи
членувана преграждащия преграждащата преграждащото преграждащите
с пълен член преграждащият — — —
Деепричастие
преграждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне прег-раж-дам
  • форми преграждаш, несв. и преградя, св.
Източник