препре́чвам

(какво) Слагам напреко, та пречи.

Препречвам крака.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице препречвам препречваме
второ лице препречваш препречвате
трето лице препречва препречват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице препречвах препречвахме
второ лице препречва препречвахте
трето лице препречва препречваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице препречвах препречвахме
второ лице препречваше препречвахте
трето лице препречваше препречваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
препречвай препречвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана препречвал препречвала препречвало препречвали
членувана препречвалия препречвалата препречвалото препречвалите
с пълен член препречвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана препречвал препречвала препречвало препречвали
членувана препречвалия препречвалата препречвалото препречвалите
с пълен член препречвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана препречван препречвана препречвано препречвани
членувана препречвания препречваната препречваното препречваните
с пълен член препречваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана препречващ препречваща препречващо препречващи
членувана препречващия препречващата препречващото препречващите
с пълен член препречващият — — —
Деепричастие
препречвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне преп-реч-вам
  • форми препречваш, несв. и препреча, св.
Източник
препречвам се

Заставам на пътя на някого, та преча.

  • възвратен глагол
  • форми препреча се