нара́мвам

1. (кого, какво) Слагам нещо на рамото си, нося на рамо.

Нарамих мотиката и тръгнах за лозето.

2. (кого, какво) Нося нещо тежко, голямо, неудобно.

Защо си нарамил тези пакети?
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нарамвам нарамваме
второ лице нарамваш нарамвате
трето лице нарамва нарамват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нарамвах нарамвахме
второ лице нарамва нарамвахте
трето лице нарамва нарамваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нарамвах нарамвахме
второ лице нарамваше нарамвахте
трето лице нарамваше нарамваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нарамвай нарамвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарамвал нарамвала нарамвало нарамвали
членувана нарамвалия нарамвалата нарамвалото нарамвалите
с пълен член нарамвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарамвал нарамвала нарамвало нарамвали
членувана нарамвалия нарамвалата нарамвалото нарамвалите
с пълен член нарамвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарамван нарамвана нарамвано нарамвани
членувана нарамвания нарамваната нарамваното нарамваните
с пълен член нарамваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарамващ нарамваща нарамващо нарамващи
членувана нарамващия нарамващата нарамващото нарамващите
с пълен член нарамващият — — —
Деепричастие
нарамвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-рам-вам
  • форми нара́мваш, несв. и нара́мя, св.
Източник
нарамвам се

Нагърбвам се, наемам се.

  • възвратен глагол
  • форми нарамя се