нае́мам

1. (какво) Вземам под наем.

Наех хубав апартамент.

2. (кого) Възлагам временна работа.

Наех двама работници.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наемам наемаме
второ лице наемаш наемате
трето лице наема наемат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наемах наемахме
второ лице наема наемахте
трето лице наема наемаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наемах наемахме
второ лице наемаше наемахте
трето лице наемаше наемаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наемай наемайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наемал наемала наемало наемали
членувана наемалия наемалата наемалото наемалите
с пълен член наемалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наемал наемала наемало наемали
членувана наемалия наемалата наемалото наемалите
с пълен член наемалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наеман наемана наемано наемани
членувана наемания наеманата наеманото наеманите
с пълен член наеманият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наемащ наемаща наемащо наемащи
членувана наемащия наемащата наемащото наемащите
с пълен член наемащият — — —
Деепричастие
наемайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-е-мам
  • форми нае́маш, несв. и нае́ма, св.
Източник
наемам се

Решавам се да извърша нещо.

Не се наемам да ти помагам.
  • възвратен глагол
  • форми наема се