завзе́мам

1. (какво) Завладявам с бой, с воюване; превземам.

Въстаниците завзеха града.

2. (какво) Присвоявам, заграбвам.

Завзел един декар от общинската земя и си направил градина.
завземане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завземам завземаме
второ лице завземаш завземате
трето лице завзема завземат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завземах завземахме
второ лице завзема завземахте
трето лице завзема завземаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завземах завземахме
второ лице завземаше завземахте
трето лице завземаше завземаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завземай завземайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завземал завземала завземало завземали
членувана завземалия завземалата завземалото завземалите
с пълен член завземалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завземал завземала завземало завземали
членувана завземалия завземалата завземалото завземалите
с пълен член завземалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завземан завземана завземано завземани
членувана завземания завземаната завземаното завземаните
с пълен член завземаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завземащ завземаща завземащо завземащи
членувана завземащия завземащата завземащото завземащите
с пълен член завземащият — — —
Деепричастие
завземайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зав-зе-мам
  • форми завзе́маш, несв. и завзе́ма, св.
Източник