възла́гам

(какво, на кого) Натоварвам със задължение.

Възлагам задача.
Възлагам му да ръководи заседанието.
Възлагам/възложа надежди (на някого, на нещо)

Надявам се, уповавам се.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице възлагам възлагаме
второ лице възлагаш възлагате
трето лице възлага възлагат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице възлагах възлагахме
второ лице възлага възлагахте
трето лице възлага възлагаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице възлагах възлагахме
второ лице възлагаше възлагахте
трето лице възлагаше възлагаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
възлагай възлагайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възлагал възлагала възлагало възлагали
членувана възлагалия възлагалата възлагалото възлагалите
с пълен член възлагалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възлагал възлагала възлагало възлагали
членувана възлагалия възлагалата възлагалото възлагалите
с пълен член възлагалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възлаган възлагана възлагано възлагани
членувана възлагания възлаганата възлаганото възлаганите
с пълен член възлаганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана възлагащ възлагаща възлагащо възлагащи
членувана възлагащия възлагащата възлагащото възлагащите
с пълен член възлагащият — — —
Деепричастие
възлагайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне въз-ла-гам
  • форми възла́гаш, несв. и възло́жа, св.
Източник