поръ́чвам

1. (какво, на кого) Казвам, възлагам на някого да изпълни определена задача или мое желание.

Майката поръча на детето да стои вкъщи и да учи.
Поръчах си кафе.

2. (какво) Възлагам доставката на нещо, изпълнението на някаква услуга.

Поръчвам такси по телефона.
поръчване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице поръчвам поръчваме
второ лице поръчваш поръчвате
трето лице поръчва поръчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице поръчвах поръчвахме
второ лице поръчва поръчвахте
трето лице поръчва поръчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице поръчвах поръчвахме
второ лице поръчваше поръчвахте
трето лице поръчваше поръчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
поръчвай поръчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поръчвал поръчвала поръчвало поръчвали
членувана поръчвалия поръчвалата поръчвалото поръчвалите
с пълен член поръчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поръчвал поръчвала поръчвало поръчвали
членувана поръчвалия поръчвалата поръчвалото поръчвалите
с пълен член поръчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поръчван поръчвана поръчвано поръчвани
членувана поръчвания поръчваната поръчваното поръчваните
с пълен член поръчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поръчващ поръчваща поръчващо поръчващи
членувана поръчващия поръчващата поръчващото поръчващите
с пълен член поръчващият — — —
Деепричастие
поръчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-ръч-вам
  • форми поръ́чваш, несв. и поръ́чам, св.;
Източник