назнача́вам

1. (кого) Определям официално работата, която ще извършва някой.

Назначиха брат ми за управител.

2. (какво) Определям, уговарям нещо.

Назначиха ми инжекции.
Назначавам среща.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице назначавам назначаваме
второ лице назначаваш назначавате
трето лице назначава назначават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице назначавах назначавахме
второ лице назначава назначавахте
трето лице назначава назначаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице назначавах назначавахме
второ лице назначаваше назначавахте
трето лице назначаваше назначаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
назначавай назначавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назначавал назначавала назначавало назначавали
членувана назначавалия назначавалата назначавалото назначавалите
с пълен член назначавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назначавал назначавала назначавало назначавали
членувана назначавалия назначавалата назначавалото назначавалите
с пълен член назначавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назначаван назначавана назначавано назначавани
членувана назначавания назначаваната назначаваното назначаваните
с пълен член назначаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назначаващ назначаваща назначаващо назначаващи
членувана назначаващия назначаващата назначаващото назначаващите
с пълен член назначаващият — — —
Деепричастие
назначавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне наз-на-ча-вам
  • форми назнача́ваш, несв. и назнача́, св.
Източник