реша́вам

1. Намислям какво да направя, как да постъпя.

Реших да се откажа от пеенето.

2. (какво) Намирам правилния отговор, изход; разгадавам, разрешавам.

Решавам задачи.
Реших загадката.
Реших кръстословицата.

3. За някакъв орган на управление — постановявам.

Съдът реши да отложи заседанието.
решаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице решавам решаваме
второ лице решаваш решавате
трето лице решава решават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице решавах решавахме
второ лице решава решавахте
трето лице решава решаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице решавах решавахме
второ лице решаваше решавахте
трето лице решаваше решаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
решавай решавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана решавал решавала решавало решавали
членувана решавалия решавалата решавалото решавалите
с пълен член решавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана решавал решавала решавало решавали
членувана решавалия решавалата решавалото решавалите
с пълен член решавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана решаван решавана решавано решавани
членувана решавания решаваната решаваното решаваните
с пълен член решаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана решаващ решаваща решаващо решаващи
членувана решаващия решаващата решаващото решаващите
с пълен член решаващият — — —
Деепричастие
решавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ре-ша-вам
  • форми решаваш, несв. и реша, св.
Източник
решавам се

Осмелявам се, дръзвам, престрашавам се, посмявам.

Реших се да изляза от къщи въпреки заплахите.
  • възвратен глагол
  • форми реша се