утвърдя́вам

Утвърждавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице утвърдявам утвърдяваме
второ лице утвърдяваш утвърдявате
трето лице утвърдява утвърдяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице утвърдявах утвърдявахме
второ лице утвърдява утвърдявахте
трето лице утвърдява утвърдяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице утвърдявах утвърдявахме
второ лице утвърдяваше утвърдявахте
трето лице утвърдяваше утвърдяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
утвърдявай утвърдявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утвърдявал утвърдявала утвърдявало утвърдявали
членувана утвърдявалия утвърдявалата утвърдявалото утвърдявалите
с пълен член утвърдявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утвърдявал утвърдявала утвърдявало утвърдявали
членувана утвърдявалия утвърдявалата утвърдявалото утвърдявалите
с пълен член утвърдявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утвърдяван утвърдявана утвърдявано утвърдявани
членувана утвърдявания утвърдяваната утвърдяваното утвърдяваните
с пълен член утвърдяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утвърдяващ утвърдяваща утвърдяващо утвърдяващи
членувана утвърдяващия утвърдяващата утвърдяващото утвърдяващите
с пълен член утвърдяващият — — —
Деепричастие
утвърдявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ут-вър-дя-вам
  • форми утвърдя́ваш, несв.
Източник