стабилизи́рам

(кого, какво) Правя да стане стабилен; укрепвам, заздравявам, закрепвам.

Стабилизирам машина.
Стабилизирам полет.
Стабилизирам цени.
стабилизиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стабилизирам стабилизираме
второ лице стабилизираш стабилизирате
трето лице стабилизира стабилизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стабилизирах стабилизирахме
второ лице стабилизира стабилизирахте
трето лице стабилизира стабилизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стабилизирах стабилизирахме
второ лице стабилизираше стабилизирахте
трето лице стабилизираше стабилизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стабилизирай стабилизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стабилизирал стабилизирала стабилизирало стабилизирали
членувана стабилизиралия стабилизиралата стабилизиралото стабилизиралите
с пълен член стабилизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стабилизирал стабилизирала стабилизирало стабилизирали
членувана стабилизиралия стабилизиралата стабилизиралото стабилизиралите
с пълен член стабилизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стабилизиран стабилизирана стабилизирано стабилизирани
членувана стабилизирания стабилизираната стабилизираното стабилизираните
с пълен член стабилизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стабилизиращ стабилизираща стабилизиращо стабилизиращи
членувана стабилизиращия стабилизиращата стабилизиращото стабилизиращите
с пълен член стабилизиращият — — —
Деепричастие
стабилизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ста-би-ли-зи-рам
  • форми стабилизи́раш, несв. и св.
Източник