1.

укре́пвам

Ставам по-силен, крепък, здрав (физически или духовно).

От тежкия труд мускулите му укрепнаха.
Любовта им укрепна.

От „укрепна“ с наставката -вам.

укрепване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице укрепвам укрепваме
второ лице укрепваш укрепвате
трето лице укрепва укрепват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице укрепвах укрепвахме
второ лице укрепва укрепвахте
трето лице укрепва укрепваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице укрепвах укрепвахме
второ лице укрепваше укрепвахте
трето лице укрепваше укрепваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
укрепвай укрепвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укрепвал укрепвала укрепвало укрепвали
членувана укрепвалия укрепвалата укрепвалото укрепвалите
с пълен член укрепвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укрепвал укрепвала укрепвало укрепвали
членувана укрепвалия укрепвалата укрепвалото укрепвалите
с пълен член укрепвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укрепван укрепвана укрепвано укрепвани
членувана укрепвания укрепваната укрепваното укрепваните
с пълен член укрепваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укрепващ укрепваща укрепващо укрепващи
членувана укрепващия укрепващата укрепващото укрепващите
с пълен член укрепващият — — —
Деепричастие
укрепвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ук-реп-вам
  • форми укре́пваш, несв. и укре́пна, св.
Източници

2.

укре́пвам

1. (кого какво) Правя да стане по-силен, по-крепък.

Гимнастиката укрепва тялото.
Почивката укрепи здравето ѝ.

2. (какво) Правя да стане по-стабилен, по-устойчив; заздравявам.

Укрепих старата къща.
Укрепи позициите си в учреждението.

3. Във военното или в минното дело — поставям съоръжения за стабилност, за защита.

Укрепвам галерията.

От „укрепя“ с наставката -вам.

укрепен — прилагателно име Пътят е укрепен.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице укрепвам укрепваме
второ лице укрепваш укрепвате
трето лице укрепва укрепват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице укрепвах укрепвахме
второ лице укрепва укрепвахте
трето лице укрепва укрепваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице укрепвах укрепвахме
второ лице укрепваше укрепвахте
трето лице укрепваше укрепваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
укрепвай укрепвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укрепвал укрепвала укрепвало укрепвали
членувана укрепвалия укрепвалата укрепвалото укрепвалите
с пълен член укрепвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укрепвал укрепвала укрепвало укрепвали
членувана укрепвалия укрепвалата укрепвалото укрепвалите
с пълен член укрепвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укрепван укрепвана укрепвано укрепвани
членувана укрепвания укрепваната укрепваното укрепваните
с пълен член укрепваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана укрепващ укрепваща укрепващо укрепващи
членувана укрепващия укрепващата укрепващото укрепващите
с пълен член укрепващият — — —
Деепричастие
укрепвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми укре́пваш, несв. и укрепя́, св.
Източници
укрепвам се

1. Ставам по-стабилен, по-устойчив.

2. Построявам около себе си съоръжения за стабилност или за защита.

Четата се укрепи с камъни и клони на върха.
  • възвратен глагол
  • форми укрепя се