съвзе́мам се

1. Възстановявам физическите и душевните си сили след боледуване или силно преживяване.

Още не мога да се съвзема след ужаса, който изживях.

2. Подобрявам материалното си положение; замогвам се, забогатявам.

Фирмата се съвзе много бързо под ръководството на новия директор.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съвземам се съвземаме се
второ лице съвземаш се съвземате се
трето лице съвзема се съвземат се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съвземах се съвземахме се
второ лице съвзема се съвземахте се
трето лице съвзема се съвземаха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съвземах се съвземахме се
второ лице съвземаше се съвземахте се
трето лице съвземаше се съвземаха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съвземай се съвземайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвземал съвземала съвземало съвземали
членувана съвземалия съвземалата съвземалото съвземалите
с пълен член съвземалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвземал съвземала съвземало съвземали
членувана съвземалия съвземалата съвземалото съвземалите
с пълен член съвземалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съвземащ съвземаща съвземащо съвземащи
членувана съвземащия съвземащата съвземащото съвземащите
с пълен член съвземащият — — —
Деепричастие
съвземайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съв-зе-мам
  • форми съвзе́маш се, несв. и съвзе́ма се, св.
Източник