отрезня́вам

1.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отрезнявам отрезняваме
второ лице отрезняваш отрезнявате
трето лице отрезнява отрезняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отрезнявах отрезнявахме
второ лице отрезнява отрезнявахте
трето лице отрезнява отрезняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отрезнявах отрезнявахме
второ лице отрезняваше отрезнявахте
трето лице отрезняваше отрезняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отрезнявай отрезнявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отрезнявал отрезнявала отрезнявало отрезнявали
членувана отрезнявалия отрезнявалата отрезнявалото отрезнявалите
с пълен член отрезнявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отрезнявал отрезнявала отрезнявало отрезнявали
членувана отрезнявалия отрезнявалата отрезнявалото отрезнявалите
с пълен член отрезнявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отрезняван отрезнявана отрезнявано отрезнявани
членувана отрезнявания отрезняваната отрезняваното отрезняваните
с пълен член отрезняваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отрезняващ отрезняваща отрезняващо отрезняващи
членувана отрезняващия отрезняващата отрезняващото отрезняващите
с пълен член отрезняващият — — —
Деепричастие
отрезнявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-рез-ня-вам
  • форми отрезня́ваш, несв. и отрезне́я, св. Отрезвявам
Източник