утвържда́вам

1. (кого, какво) Узаконявам, приемам окончателно, легализирам.

Утвърдиха назначаването му.
Утвърдиха предложения проект.

2. (кого, какво) Затвърдявам, укрепвам, стабилизирам (власт, позиции, убеждения и други).

утвърждаване — съществително име
утвърден — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице утвърждавам утвърждаваме
второ лице утвърждаваш утвърждавате
трето лице утвърждава утвърждават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице утвърждавах утвърждавахме
второ лице утвърждава утвърждавахте
трето лице утвърждава утвърждаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице утвърждавах утвърждавахме
второ лице утвърждаваше утвърждавахте
трето лице утвърждаваше утвърждаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
утвърждавай утвърждавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утвърждавал утвърждавала утвърждавало утвърждавали
членувана утвърждавалия утвърждавалата утвърждавалото утвърждавалите
с пълен член утвърждавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утвърждавал утвърждавала утвърждавало утвърждавали
членувана утвърждавалия утвърждавалата утвърждавалото утвърждавалите
с пълен член утвърждавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утвърждаван утвърждавана утвърждавано утвърждавани
членувана утвърждавания утвърждаваната утвърждаваното утвърждаваните
с пълен член утвърждаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана утвърждаващ утвърждаваща утвърждаващо утвърждаващи
членувана утвърждаващия утвърждаващата утвърждаващото утвърждаващите
с пълен член утвърждаващият — — —
Деепричастие
утвърждавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ут-вър-ж-да-вам
  • форми утвържда́ваш, несв. и утвърдя́, св.
Източник
утвърждавам се

1. Ставам стабилен, здрав, сигурен.

Властта им се утвърди.
Положението му на лидер се утвърди.

2. Налагам се, получавам признание (с дейност, идеи и други).

Утвърди се като добър учител.
  • възвратен глагол
  • форми утвърдя се