и́скам

1. (какво) Имам потребност или желание да получа нещо.

Искам вода.
Искам хубава къща.

2. (какво) Моля или настоявам да получа нещо (отговор, помощ и други).

Искам разрешение.
Искам извинение.

3. Имам желание, възнамерявам да направя нещо.

Искам да завърша право.
Искам да имам деца.
Искам да помогна на приятелката си.
Искам да отида на гости.

4. (разговорно, какво) Наложително е, изисквам.

Любовта иска жертви.
Разходките искат пари.

5. (разговорно) Определям заплащане за извършена работа или услуга.

Ще свършат работата, но искат много.
Колко искаш за това прасе?

6. (разговорно, кого) Желая да встъпя в брак или да се сродя с някого.

Той я иска, тя хабер си няма.
Майка ѝ много го искаше за зет.

7. (разговорно, кого) Изпитвам сексуално влечение към някого. иска ми — (ти, му, ѝ, ни, ви, им) се. Изпитвам силно желание нещо да стане.

Много ми се иска да отида на почивка.
Искаше му се да пее.

искати старобългарски и́скам

старобълг. искати, искати, искѫ/иштѫ ζητεῖν „търся“ (Зогр., Мар., Сав.), „стремя се, желая“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Супр., Хил.), слав. *jьščǫ, *jьskati (сърб. искати, иштем, словен. iskati, iščem, хърв. iskati, ištem, iskam, чеш. jískati, пол. iskać, iszczę, рус. искать, ищу, укр. iскати) сроден с лит. ieškoti „търся“, ст.в.нем. eiscon „разпитвам“, англ. ask „питам“, староинд. icchati „желая“.

  • трябва ми
  • нуждая се от
Искам думата

Желая да ми разрешат да се изкажа на събрание и други.

Искам ръката (на някого)

Правя официално предложение за женитба на жена.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице искам искаме
второ лице искаш искате
трето лице иска искат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице исках искахме
второ лице иска искахте
трето лице иска искаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице исках искахме
второ лице искаше искахте
трето лице искаше искаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
искай искайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана искал искала искало искали
членувана искалия искалата искалото искалите
с пълен член искалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана искал искала искало искали
членувана искалия искалата искалото искалите
с пълен член искалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана искан искана искано искани
членувана искания исканата исканото исканите
с пълен член исканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана искащ искаща искащо искащи
членувана искащия искащата искащото искащите
с пълен член искащият — — —
Деепричастие
искайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ис-кам
  • форми и́скаш, несв.
Източници
иска се

Нужно е, изисква се.

За тази работа се искат пари.
За всяко нещо се иска ум.
  • възвратен глагол