стремя́ се

Действам с всички сили в една посока, за да постигна свое желание, мечта; домогвам се.

Стремя се да постигна успех.
Стремя се към височината.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице стремя се стремим се
второ лице стремиш се стремите се
трето лице стреми се стремят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице стремих се стремихме се
второ лице стреми се стремихте се
трето лице стреми се стремиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице стремях се стремяхме се
второ лице стремеше се стремяхте се
трето лице стремеше се стремяха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
стреми се стремете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стремил стремила стремило стремили
членувана стремилия стремилата стремилото стремилите
с пълен член стремилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стремял стремяла стремяло стремели
членувана стремялия стремялата стремялото стремелите
с пълен член стремялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана стремящ стремяща стремящо стремящи
членувана стремящия стремящата стремящото стремящите
с пълен член стремящият — — —
Деепричастие
стремейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне стре-мя
  • форми стреми́ш се, мин. св. стреми́х се, мин. прич. стреми́л се, несв.
Източник