Източник
-
запъ́твам се -
1. Отправям се, насочвам се, тръгвам нанякъде.
-
2. (преносно, разговорно) Решавам да постигна нещо, за което не ми стигат силите.
С тази слаба диплома се запътила студентка да става.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | запътвам се | запътваме се |
| второ лице | запътваш се | запътвате се |
| трето лице | запътва се | запътват се |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | запътвах се | запътвахме се |
| второ лице | запътва се | запътвахте се |
| трето лице | запътва се | запътваха се |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | запътвах се | запътвахме се |
| второ лице | запътваше се | запътвахте се |
| трето лице | запътваше се | запътваха се |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| запътвай се | запътвайте се |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | запътвал | запътвала | запътвало | запътвали |
| членувана | запътвалия | запътвалата | запътвалото | запътвалите |
| с пълен член | запътвалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | запътвал | запътвала | запътвало | запътвали |
| членувана | запътвалия | запътвалата | запътвалото | запътвалите |
| с пълен член | запътвалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | запътващ | запътваща | запътващо | запътващи |
| членувана | запътващия | запътващата | запътващото | запътващите |
| с пълен член | запътващият | — | — | — |
Деепричастие
| запътвайки |