запъ́твам се

1. Отправям се, насочвам се, тръгвам нанякъде.

2. (преносно, разговорно) Решавам да постигна нещо, за което не ми стигат силите.

С тази слаба диплома се запътила студентка да става.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запътвам се запътваме се
второ лице запътваш се запътвате се
трето лице запътва се запътват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запътвах се запътвахме се
второ лице запътва се запътвахте се
трето лице запътва се запътваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запътвах се запътвахме се
второ лице запътваше се запътвахте се
трето лице запътваше се запътваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запътвай се запътвайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запътвал запътвала запътвало запътвали
членувана запътвалия запътвалата запътвалото запътвалите
с пълен член запътвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запътвал запътвала запътвало запътвали
членувана запътвалия запътвалата запътвалото запътвалите
с пълен член запътвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запътващ запътваща запътващо запътващи
членувана запътващия запътващата запътващото запътващите
с пълен член запътващият — — —
Деепричастие
запътвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-път-вам
  • форми запъ́тваш се, несв. и запъ́тя се, св.
Източник