отпра́вям

1. (кого какво) Изпращам в определена посока, насочвам.

Отправям поглед.
Отправям писмо към някого.

2. В съчетание със съществителни имена — осъществявам действието, изразено със съществителното. (заканвам се) (обвинявам).

Отправям закани
Отправям обвинение
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отправям отправяме
второ лице отправяш отправяте
трето лице отправя отправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отправях отправяхме
второ лице отправя отправяхте
трето лице отправя отправяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отправях отправяхме
второ лице отправяше отправяхте
трето лице отправяше отправяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отправяй отправяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отправял отправяла отправяло отправяли
членувана отправялия отправялата отправялото отправялите
с пълен член отправялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отправял отправяла отправяло отправяли
членувана отправялия отправялата отправялото отправялите
с пълен член отправялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отправян отправяна отправяно отправяни
членувана отправяния отправяната отправяното отправяните
с пълен член отправяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отправящ отправяща отправящо отправящи
членувана отправящия отправящата отправящото отправящите
с пълен член отправящият — — —
Деепричастие
отправяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-п-ра-вям
  • форми отпра́вяш, несв. и отпра́вя, св.
Източник
отправям се

1. Насочвам се към нещо, тръгвам.

Отправих се към парка.

2. Отнасям се, визирам.

  • възвратен глагол
  • форми отправя се