изпра́щам

1. (кого) Карам да отиде някъде.

Изпратих я да купи хляб.

2. (кого) Съпровождам донякъде при излизане от дома ми, при заминаване и други.

Изпращам съседката половин час.
Изпращам я на гарата.

3. (кого) Присъствам на погребение.

Вчера изпратихме баба.

4. (какво) Отправям за някъде по пощата, по човек и други.

Изпращам/изпратя в гроба

Причинявам смъртта на някого.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпращам изпращаме
второ лице изпращаш изпращате
трето лице изпраща изпращат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпращах изпращахме
второ лице изпраща изпращахте
трето лице изпраща изпращаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпращах изпращахме
второ лице изпращаше изпращахте
трето лице изпращаше изпращаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпращай изпращайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпращал изпращала изпращало изпращали
членувана изпращалия изпращалата изпращалото изпращалите
с пълен член изпращалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпращал изпращала изпращало изпращали
членувана изпращалия изпращалата изпращалото изпращалите
с пълен член изпращалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпращан изпращана изпращано изпращани
членувана изпращания изпращаната изпращаното изпращаните
с пълен член изпращаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпращащ изпращаща изпращащо изпращащи
членувана изпращащия изпращащата изпращащото изпращащите
с пълен член изпращащият — — —
Деепричастие
изпращайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-п-ра-щам
  • форми изпра́щаш, несв. и изпра́тя, св.
Източник